ОТ ЧЕКМЕДЖЕТО

БГ уебтенденции

Какво наричаме българско уебпространство? Как се развива то и какви са тенденциите - какво е съдържанието, как нараства броят на страниците, какъв е обемът на трафика, какви са основните неща, за които българите ползват мрежата и има ли бъдеще е-бизнесът у нас? За да се отговори на тези въпроси, трябва да е ясно кое отличава българския нет от македонския или норвежкия например? Но това са нещата, които се оказват най-трудни за дефиниране.

Може ли да се приеме, че bg web - това са сайтовете и съдържанието в тях, които са направени или се ползват от българи. Но тогава Yahoo! или Hotmail също попадат в тази категория. Или за българско интернет-пространство може да се приемат всички сайтове, чието съдържание е на български език. Така "зад борда" остават огромните ресурси от свободен софтуер, игри, музика и филми, които се съхраняват на български сървъри и/или са достъпни само от територията на нашата страна - своеобразна гордост и запазена марка на нашенския интернет. Домейнът на сайтовете също не е определящ за това дали те са български или не - към момента (14 ноември 2001) има регистрирани 1679 домейн-имена, които завършват на .bg според базата данни на "Цифрови системи" (www.digsys.bg). Огромният брой български сайтове не са с .bg регистрация, а с .com, .net и т.н.

Интернет ни прави част от една глобална общност и е трудно да се прокарат някакви граници, които следват географията. Подобно разделение все пак съществува, но то е много размито...

Относително добра представа за съдържанието и броя на българските сайтове може да се получи от counter.search.bg или в rambler.bg - страници, в които са се регистрирали за брояч повечето български сайтове. Но този показател не е абсолютен - за сравнение, един от двата най-големи български портала - DIR.BG, не се е регистрирал в нито едната от двете броячни системи, а търсачката RAMBLER не е регистрирана в COUNTER. Това са само примери как отчитането става, без в него да участват най-големите сайтове, които генерират трафик в BG-нета. А голяма част от трафика на регистрираните в counter.search.bg, идва именно от dir-а. Някои от регистрираните в български търсачки сайтове нямат нищо общо с България (такъв е например филипинският сайт www.paulartadi.homestead.com, който е регистриран в counter.search.bg).
Българският интернет като съдържание не е ясно разграничен от милионите други сайтове в нета. Може обаче с известна условност да се твърди, че сайтове, които отговарят на всички или на повечето от изброените характеристики (които не претендират да са изчерпателни), са отличителна част от BG WEB-пространството, а пък останалите минават към периферията му, която вече "граничи" със сайтове, чието съдържание не вълнува повече от двама българи в един и същ момент. При това положение като основен отличителен белег на българското уебпространство може да бъде посочен българският език - всеки сайт, който се отнася до българска аудитория, е на български език, макар и тук да има изключения - например www.novinite.com. Това е българска онлайн-медиа, която обаче няма българска версия, защото е насочена към чужденците, които временно пребивават у нас. Като последна отличителна черта (и по-скоро роден феномен) могат да се добавят сайтовете, които са видими само от български IP-адреси - free.techno-link.com е емблематичен пример.

Видима тенденция (вероятно ще става още по-ясна) в българския интернет е структурирането на съдържанието на отделните сайтове, така че, когато един потребител потърси някое URL (адрес на web-сайт), от името му да личи какъв тип информация ще намери там. Отминаха времената, когато се считаше, че е трябва да сте програмист или уебдизайнер, за да създадете нещо смислено в нета. Понастоящем уебдивелъпърите са хората, които просто придават "онлайн-форма" на съдържанието, което е създадено от хора със съвсем потребителски знания за компютрите и интернет като цяло. Появилите се в последната година онлайн-медии и новинарски сайтове (единствено с онлайн-версия) налагат нов модел журналистика, който засега изглежда жизнеспособен. Тук може да се посочат www.mediapool.bg, www.focus.bg, www.novinite.com, http://news.bg, а вероятно в скоро време и други сайтове ще приложат такъв модел за развитие (например http://mediatimesreview.hit.bg и http://globusmag.com). Сайтовете на останалите медии постепенно излизат от модела на поведение "щом имаме сайт, всичко е ОК" и започват да предлагат допълнителна информация на читателите (слушателите си). При телевизиите обаче ситуацията е без никаква еволюция в посока на по-смислени от гледна точка на нет-сърфистите сайтове. Повечето телевизионни канали явно са прекалено втренчени в програмите си за излъчване и считат публикуването им в нета за върхов етап в интерактивността и диалога със зрителите си. Пример са сайтовете на БНТ (www.bnt.bg) и МСАТ (www.m-sat.bg), а сайтът на БТВ (www.btv.bg) е Under Construction.

Основата на българския интернет са порталите и търсачките, през които потребителите в повечето случаи намират нужната им информация. Тук двата лидера са DIR.BG и Netinfo (който обединява информационни сайтове под шапката на www.netinfo.bg, търсачката "Гювеч" (чието URL беше сменено на по-лесното за запомняне www.gbg.bg) и мейл-центъра ABV.BG). Те привличат най-голяма част от интернет-потребителите в България и се развиват по модела на класически хоризонтални портали - максимално широк обхват на съдържанието, като то идва от специализирани информационни сайтове. Предоставят се цялата гама справочни и комуникационни услуги, познати в нета - поща, форуми, съобщения до пейджър и ICQ, справки за ежедневни и необходими неща. Освен от реклама в случая се печели далеч повече от натрупване на бази данни с потребителски навици и предпочитания, които могат да бъдат и продадени в подходящ момент. DIR.BG първа въведе платени услуги за нещо, на което повечето потребители са свикнали да гледат като на конституционно гарантирано безплатно право - електронната поща и хостинга. Това, което малко хора осъзнават, е, че за подсигуряването им е необходим ресурс, чиято поддръжка струва пари и при липсата на възвращаемост (от онлайн-рекламата например, за чието ефективност се водят доста спорове) те или спират да работят, или стават платени. "Нетинфо" не смята да спира предлагането на безплатна поща в abv.bg, така че в случая интернет-потребителите имат нещо, което иначе е рядкост в България - възможност да избират. "За нас този модел е успешен и е доказан", заявява Любен Белов, шеф на "Нетинфо".

Хоризонталните портали

Не точно така са нещата с останалите сайтове с претенциите да бъдат големи портали с изключение на порталите за някои градове - www.sofia.bg (макар информацията тук да е до голяма степен копирана от другите портали) и www.triada.bg (предимно за Варна и региона). Порталите, зад които стоят големи интернет-доставчици, имат леко "запуснат" вид. Това са например www.BPEME.TO на "Интернет-България", www.portal.bg на БОЛ.БГ, www.hit.bg на "Орбител", а зад домейна www.zonata.bg трябваше отдавна да се е появил портал на "Мтел". Всъщност мобилният оператор поддържа друг сайт - www.street.bg, който заедно с sms-центъра sms.mtel.net са двата по-сериозно посещавани сайта на "Мтел". "Пролинк", 51% от която бяха купени от "Спектър нет", пък поддържа свободен вариант за портал. Free.techno-link.com предоставя място на сървърите си на всеки, който желае да качва нещо (най-често музика, игри и филми без авторски права, а също и порно), и дава възможност на всеки човек с компютър в България (сайтът е "видим" само от територията на страната ни) да сваля файлове, като не се интересува от това какви са. Ползата на "Пролинк" в случая идва от това, че съдържанието, за което фирмата официално не знае какво е, помага да привлича клиенти за високоскоростен достъп по наети линии, включително и интернет-клубове. Това явно е своеобразен печеливш модел на сайт без "официална власт", от който почти всички печелят. Сигурно на пръсти се броят случаите, в които оттам са били изтривани файлове с незаконно съдържание, както сигурно на пръсти се броят и файловете, чието съдържание законно се намира там. Според запознати free.techno-link е един от основните генератори на вътрешен интернет-трафик в България. Всъщност, ако се погледне класацията на 20-те най-посещавани сайта в counter.search.bg, Free-Techno е на 9 място, а сексът и еротиката като раздел заемат 11% процента, от търсените в нета теми (с малки изключения останалите рядко надхвърлят 1%).
Освен хоризонталните портали вече съвсем ясно отличими са и вертикални портали .Тяхното съдържание е групирано тематично. Такива са www.econ.bg - икономика, www.lex.bg - право, www.cult.bg - сървър за изкуство и култура, www.bulfoto.com - онлайн фотографска агенция, www.mp3-bg.com - МP3 Team Bulgaria. Българските създатели на сайтове осъзнаха, че:

1. Времето на потребителите най-често е ограничена величина
2. Хората рядко търсят в нета нещо извън сферата на офлайн-интересите си.
Оттук идва и фазата на таргетиране на аудиторията, което е логично да бъде последвано от таргетиране на онлайн-рекламата, насочена към нея. Това може и да е първата стъпка към създаване на нормален пазар в българския уеб, който обаче засега е доминиран от DIR.BG и Netinfo.

Държавната администрация започва да присъства все по-осезаемо (и за радост все по-смислено) в нета. След като отмина началната еуфория, която се характеризираше с комични изпълнения, снимки на държавници и веещи се трикольори, съдържанието се изчисти и допълни и явно в администрацията се сетиха защо човек би написал www.government.bg вместо www.disney.com. Появи се и държавен портал www.portal.government.bg с линкове и полезна информация за данъкоплатците. В момента почти всяка държавна институция има сайт, остава, разбира се, тези сайтове да се развият и допълнят още, за да добие смисъл думата онлайн-администрация. Съдебната и образователната система обаче са силно изостанали от реалността, наречена интернет, и ще бъде от полза, ако за обикновени справки или уверения стане възможно да не се ходи до съдилища и канцеларии на ВУЗ-ове. А защо не оценките да започнат да се пускат на сайтовете на университетите и с парола човек да може да ги види. Както и хилядите дребни неща, за които се сещаме след петминутен размисъл, особено ако се добави работещ е-подпис (Законът за електронния подпис и електронния документ вече е в сила), който да придава правна сила на действията, извършени през интернет. Тогава плащането на данъци и такси може да става през компютъра в офиса, а не на гишето на "Електроснабдяване-север" за тези, които го предпочитат. Въвеждането на е-подписа се очаква да оживи и разплащанията през интернет, както и да направи е-бизнеса нещо реално Според много хора липсата на нагласа за разплащания по банков път всъщност е основната причина у нас повече да се говори, отколкото да се прави бизнес през интернет. В България има две системи за плащания онлайн - www.epay.bg и www.bgpay.com, от които реално работи само първата. За съжаление epay, която е разработка на ПИБ (Първа инвестиционна банка), е по-несигурната от двете системи за електронно разплащане, но точно по тази причина тя съществува, тъй като изпълнението й е значително по-евтино. В BG PAY партньори са IBM, DIR.BG, ОББ и "Банксервиз", но дори и такива големи компании (вероятно заради многото максималистично заложени критерии) не могат да докарат системата до етап тя да заработи реално с клиенти. В онлайн-бизнеса най-важно е фокусирането върху дейността, която умеете най-добре, да ви носи най-голям успех. Това е и причината например hit.bg, зад който стои един безспорно успешен интернет-доставчик като "Орбител", да не бележи забележимо присъствие в нета освен за тези потребители, които търсят услугите с банер FREE. Според неофициална информация HIT е оставен на "автопилот" поради по-приоритетни за "Орбител" задачи като VoIP-услугата например (пренос на телефония през интернет). Voice-услугата е едно от нещата, за които се очаква да вкарат в интернет повече пари, което да бъде стимул и тласък и за други платени услуги. Засега плахо стартират и няколко системи за микроплащания - на E-CARD (www.e-card.bg), Net Card (www.net-card.net) на EPAY, самият портал DIR.BG също пуска предплатени карти за микроплащания. Засега всички избягват да говорят за микроплащания, а предпочитат да използват термини от типа на "плюсове" или "импулси", за да не нарушат разпоредбите, че само БНБ може да издава разплащателни средства. В случая централната банка би могла да реши въпроса съвсем удачно. Като се има предвид, че например пощенските записи са вид парична транзакция, която не е съвсем присъща за пощите, но е допусната в интерес на бизнеса, то по подобен начин би могло да се постъпи и с микроплащанията. Въпреки целия скептицизъм по въпроса, че някой ще пожелае да плаща нещо, което "в други два сайта е без пари", от тези системи могат да произлязат бъдещите електронни пари. Прави впечатление обаче видимото нарастване на броя на онлайн-магазините (или по-точно онлайн-витрини на офлайн-магазини). Сега през интернет е възможно да си купите цветя, пици, козметика, бижута, билети за кино, офистехника и телефони, въобще почти всичко. Факт е обаче, че е-магазините са правени повече с надеждата на създателите си, че е-бизнес ще има, макар и в бъдещето. Ако нещо конкретно не стимулира е-търговията, техният брой може да намалее със скоростта, с която тези сайтове се появиха.

Все по-ясно забележимо е присъствието на политическите партии и организации в нета . Съвсем доскоро (малко преди парламентарните избори) сайтовете на тези политически организации (които имаха такива) изглеждаха като набързо налепено агитационно табло. Интернет беше поле (доста често и единствено) за изява на неправителствени организации и там те се чувстваха в свои води. За партийните водачи уебсайт може и да е звучало като класов враг, но положението започна да се променя. Преди парламентарните избори тази година дори избухна и миниинтернет-скандал по въпроса кой е виновен, че НДСВ няма сайт. Сега НДСВ има няколко сайта, макар да няма какво да каже на тях.
Президентските избори обаче сложиха начало на далеч по-целенасочени интернет-кампании на кандидатите за петгодишен престой на "Дондуков" 2. Интересно ще е какъв е бил ефектът от тях, но е факт, че банери с лъчезарно усмихнати Бонев и Първанов се "прескачаха" усилено на home page на DIR.BG, сайта, който продава най-скъпата реклама в българския нет. Има и няколко сайта, на които избори и резултати от тях могат да се следят онлайн - www.electionsbg.com и www.izborite.com. И двете страници са част от по-големи структури, които са на един и същ собственик или се допълват в дейността си и създават своебразни портали. Подобна практика е характерна и за други сайтове, пример са DIR.BG, които имат книжарница и онлайн-оказион, с които работят в тясно сътрудничество.

Нарастването на съдържанието на българския интернет поставя един въпрос, за който повечето хора се правят, че не съществува - проблема с авторските права върху съдържанието в нета. Публична тайна е, че повечето от стойностните неща в интернет като музика, софтуер, филми и т.н. не би трябвало да се намират там, свободни за копиране. Просто защото хората, които са ги направили, не искат така. Има и една малка част, които са FREE легално, което пък кара компютърните списания да ги тиражират върху CD, и да ги продават - това пак не е по правилата, но тук правилата са такива, каквито всеки си ги разбира и тълкува за себе си. Българските представители на BSA (Сдружение на издателите на бизнессофтуер) например биха действали от презумпцията всеки е виновен и всичко е незаконно до доказване на противното и направо биха дръпнали шалтера на целия BG WEB заради безсилието да се справят с разпространението на пиратски софтуер и да доведат процентите на легално използван софтуер до по-приемливи за производителите и вносителите нива. От друга страна, наличието на огромни директории, в които тийнейджъри (и не само) качват свободни за даунлоуд софтуер, музика и филми, с мълчаливото съгласие на хора, които печелят пряко или косвено от това, като де факто продават право на достъп до чужда собственост, прави развитието на българския уеб патологично обвързан с пиратското съдържание.

[Тази статия е от преди близо 6 години, но ми се струва, че тенденциите, описани в нея са се запазили и до известна степен задълбочили и развили, което само показва колко е бил прозорлив(!) автора на времето. (бел. м.)]

• Home • MY PAINTS • LINKS •