HOME|

 

РАЗХОДКИ ИЗ ГРАДИНАТА Adobe

 

І-ва разходка Illustrator

 

2. край мишата дупка

 

Току до вратата, малко в ляво виждаме едно тъмно петно. Вглеждайки се по-внимателно разбираме, че е дупка на полска мишка. А те ядат ли кашкавал? Кой знае – ние сме градски чеда и познаваме слабо нравите на “истинските”, виж с компютърните сме на "ти" (дали?). Тогава нека опитаме с помощта на компютърната да проверим полската обича ли кашкавал на картинка – напр. такава:

 

Речено – сторено. Отваряме Illustrator и започваме.

Като начало избираме File - New...

Появява се: от където задаваме размерите на документа (страницата). Съобразяваме освен с желанието си и с възможностите на принтера – в горния случай сме избрали “най-масовия” стандарт – А4 и RGB палитра. За да си улесним по нататъшната работа, вместо да рисуваме кашкавала от нулата, ще ползваме като “шаблон” снимката малко по-горе. За да поместим не векторен обект в документа избираме File - Place..., а след това, в отворилия се прозорец, който си е най-обикновен explorer, файла с желаното изображение. Ако то, след поставянето му в документа ви се види малко, просто кликнете върху него с ляв бутон. По този начин маркирате обекта и около него се появява рамка, “дърпайки” за някой от нейните върхове (червената стрелка) можем да променяме пропорционално размерите на обекта.

 Има и други начини за промяна размерите и местоположението на обект/и, но на тях ще се спрем някой друг път, когато станем по на “ти” с програмата.

Ако желаем да променим само визуалните размери използваме инструмента “лупа” - zoom tool (ограден на фигурата с червено кръгче) или “навигатора” (обикновено горе в дясно[1]). За излизане от режим “лупа” трябва да изберем някой друг инструмент. При ляв клик изображението се увеличава, а при натиснат клавиш Alt и ляв клик – намалява.

След като сме поставили и оразмерили подходящо “шаблона”, върху който ще рисуваме, ще е полезно да го фиксираме. Така ще се предпазим от промени при случайно кликане върху него. За тази цел избираме от панела с инструменти черната стрелка – selection tool – горе в ляво. Маркираме обекта, след това от менюто - Object - Lock – Selection.

После от панела с инструменти избираме перото - pen tool, с който ще рисуваме нашето парче кашкавал. Преди да започнем обаче, трябва да изберем цвета на запълване – в нашия случай ще го премахнем, т.е. за сега рисунката ни ще бъде прозрачна. Вярвайте – така по-лесно се рисува върху шаблон.

След това избираме цвета на контура – обикновено за удобство се избира някой, който контрастира с цвета на шаблона. Не се притеснявайте, че начално избраните цветове може да нямат много общо с желания цвят и/или запълване на крайния продукт – винаги може да се промени оцветяването и пълнежа на който и да било обект/и.  Управлението на цветовете е достатъчно интуитивно разбираемо, че да му отделяме специално внимание – след няколко кликвания върху оградените с червено квадратчета в дясно и върху различните палитри за цвят и запълвания и следейки за резултатите – бързо ще усвоите базовите техники за работа с цветовете.


Вече сме готови да започнем със същинската част.

 

Кликваме върху една от крайните точки на горната повърхност на шаблона и продължаваме да кликаме, повтаряйки контура. Като начало може да не е съвсем точно – впоследствие винаги могат да се добавят/пемахват точки. Ако искате още от самото начало да сте максимално прецизни в контура, то след като кликнете, създавайки нова точка, не пускайте клавиша на мишката и можете да огънете получената линия както желаете.Ако сте направили крива, то трябва преди да продължите да ляво-кликнете върху последната точка и едва след това да създавате нова. В противен случай следващия отрязък ще бъде огънат както предишния.

Ако ви се струва, че точката не си е на място или отрязъка не е огънат както трябва приложете стандартната за много програми комбинация – Ctrl+Z, а отмяна на отмяната става с – Ctrl+Shift+Z. Има още поне един начин за отмяна на което и да е действие, но за това, когато му дойде времето.

И тъй криво – ляво успяхме да довършим горната повърхност. Ако искаме контура да е затворен, то непременно трябва да завършим “обиколката” в началната точка.

 

 

За по-голяма яснота на следващата картинка втория нарисуван контур е леко отместен – в действителност двата контура имат по една съвпадаща линия. Вижда се още, че втория контур е недовършен. Няма страшно – след като работата ни е съхранена (процедурата по наименоване и съхраняване е достатъчно елементарна и приличаща на подобна в която и да е Window-ска програма, че не си заслужава да обясняваме) винаги можем да продължим от последната точка. Просто избираме перото - pen tool, поставяме курсора върху последната точка и продължаваме нататък. Ако пък искаме да преместим обекта превключваме на черната стрелка - selection tool.

 

Не забравяйте – всяка операция си иска инструмента!

 

След като нарисувахме обектите – да ги оцветим. Как става това вече бе обяснено. Ще допълним само, че с Window – Color можем да покажем цветовата палитра на екрана, така че винаги да ни е под ръка. Освен това с инструмента eyedropper tool от палитрата с инструменти (10-ти от горе на долу в лявата колона) можем да изберем произволен цвят от документа, напр. шаблона, поставяйки пипетката върху му, за да дадем на обекта посочения цвят.

На картинката горе има три парчета кашкавал: шаблона; нарисуваното от нас и запълнено чрез пипетката с един от цветовете на “помухлясалия шаблон”; същото нарисувано от нас, но запълнено с цветове от палитрата.

Как да избираме и местим обект вече казахме. Ако искаме да изберем група обекти може да използваме следното – при избран инструмент selection tool маркираме първия обект и държейки натиснат клавиша Shift, маркираме останалите обекти. После групата избрани обекти можем да манипулираме – местим, преоразмеряваме и т.н. – като да е един обект, без да отмаркираме разбира се. Маркиран обект/и можем да копираме, поставяме и изтриваме със стандартните клавишни комбинации (Cntrl+C, Cntrl+V, Cntrl+X = Del) или чрез избиране от менюто съответно на Edit – Copy, Edit – Paste, Edit – Clear.

Парчето кашкавал вече започна да прилича на нещо. Останаха още няколко детайла, които да му придадат по-голяма реалистичност.

Парчето кашкавал вече започна да прилича на нещо. Останаха още няколко детайла, които да му придадат по-голяма реалистичност.

Дупките ще опитаме да нарисуваме сами без да ползваме шаблона като основа. Избираме инструмента ellipse tool, кликаме някъде из документа и рисуваме кръг. Къде се намира и какъв е клавиша за бързото избиране на ellipse tool се вижда в дясно. Понеже дупката визуално изглежда по-тъмна избираме и по-тъмно оцветяване за нея. Но за да изглежда наистина  като “дупка”  на кръга трябва да се придаде обемност. Правим по описания по-горе начин копие на кръга и го оцветяваме в нещо по-светло, разполагайки двата кръга примерно така:

 

Сега ще разрежем двата кръга чрез Pathfinder, който може да се извика от менюто – Window – Pathfinder. След това маркираме двата кръга и от Window – Pathfinder избираме Divide. Ако сега опитате да размърдате кръговете, ще видите, че те са се слели в един обект. В Действителност Divider е разрязал кръговете на много малки обекти, но за удобство ги е групирал. Ето защо трябва да ги разгрупираме чрез - Object – Ungroup от менюто.

Ако сега опитаме да преместим кръговете ще открием, че все пак те са разрязани, получавайки в резултат няколко интересни обекта – полумесеци и нещо наподобяващо пъпеш. Това разрязване не беше самоцелно – трябваха ни тъкмо тези полумесеци. Копираме и поставяме един полумесец, оцветявайки го в малко по-блед цвят от кръга и го наместваме. Повтаряме операцията, докато се получи нещо горе-долу такова:

 

 

Избираме всички обекти, съставящи “дупката” и ги групираме – Object – Group, или съответната клавишна комбинация. Правим няколко копия на “дупката” и им задаваме различни размери.

След това ги разполагаме из “парчето кашкавал”.

Обаче има един проблем – някак си нереалистично изглеждат правилните дупки – от една страна им липсва перспектива, а от друга не може пък всички изцяло да са  видими. Сиреч трябват ни още и дупки с перспектива и полудупки.

Правим си още няколко разноразмерни копия от дупката. Чрез Pathfinder и Divider разполовяваме една от дупките и я наместваме. Копираме два полумесеца и ги поставяме в края.

Получава се нещо такова:

За горната част използваме няколко по-светло оцветени дупки, на които придаваме малко сплесната форма и леко ги завъртаме с помощта на rotate tool. Наместваме и тях върху горната част.

Изтриваме остатъчните работни елементи, “освобождаваме” и премахваме шаблона, и правим окончателното съхранение на документа.

Сега може да го поставим край дупката и при завръщането си от следващата разходка да проверим ядат ли полските adob-ски мишки нарисуван кашкавал.


[1] - ако по някаква причина е “невидим” върнете се при “Скърцащата врата”, където са обяснени подобни неща. [б.а.]

 

 

 

HOME